Казвам се Анна Цолова, макар че повечето хора не знаят за второто ми „н“. Бях 15-годишна, когато реших, че искам да се занимавам с журналистика. Тогава си представях, че ще работя в радио или във вестник. И ще се занимавам с остри теми – корупция, бедност, неординерни постъпки... Накратко – влечеше ме да разкривам несправедливости. Тогава още не разбирах защо хората казват: „Внимавай, какво си пожелаваш“ :)
Бързо разбрах, че журналистиката се учи в практиката, а аз получих шанса да скоча в дълбокото веднага.
Магистър филолог съм. Завърших Българска филология с профил педагогика във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“. Няколко месеца след като се дипломирах, видях обява, че малка кабелна телевизия в София търси криминални репортери. Явих се на интервюто и избраха мен. За пръв път влязох в телевизия през пролетта на 1999 година.
Година по-късно започнаха да набират хора за първата частна национална телевизия в България – bTV. Ще бъда искрена – не мислех, че имам шанс с моя, тогава, едногодишен опит. Но подадох документи заради брат ми, който беше сигурен, че трябва да опитам. Последва едномесечен кастинг. Поставяха ни в реални телевизионни ситуации всеки ден. В края на месеца бях една от избраните. И така започна всичко.
В bTV работих 13 години. Започнах като политически репортер. После бях водещ и продуцент на новини. Създадох десетки документални филми. Но хората ме свързват най-вече със сутрешните телевизионни часове, защото в продължение на 8 години бях автор и водещ на „Тази сутрин“. Продължих да казвам „Добро утро!“ и от ефира на Нова телевизия през следващите 4 години.
През цялото това време преживяхме (аз и моите колеги) и катаклизми, и радости, и нерадости... Доказах (и на себе си), че оставането на екран за мен не е самоцел. Но ако трябва да тегля чертата... Натрупах безценен опит. Бях във водовъртежа на събития от национална значимост. Като седнах да смятам, установих, че съм прекарала цяла една година от моите 44 на живо, пред публиката. Близо 7000 часа съм била в ефир. Направила съм почти 15 000 интервюта. С всякакви хора. И техните истории, истини и лъжи.
Интервюирала съм всички премиери и президенти на България през последните 20 години, с изключение на един. Един друг ми каза, че идва в студиото като на зъболекар – знае, че трябва да дойде, за да не излезе, че не иска да отговаря на остри въпроси, но иска да минава бързо. А въпросите просто бяха логичните.
Имах шанса да направя интервюта със световни легенди – тенис звездата Борис Бекер, Ник Мейсън от Пинк Флойд (тук си глътнах езика, голям фен на групата съм и обичам всяка тяхна нота), Майк Тайсън. Една скоба и за Тайсън – жена му, която го придружаваше, накара да ме помолят да се преместя по-далече от него за интервюто. Била ревнива. Тогава за пръв път станах от столчето си в студиото :), в случая, за да седна по-далеч от Тайсън. Луда работа!)
И накрая - вярвам, че ако не можеш да промениш нещо, не трябва да позволяваш то да промени теб. И че ако изгубиш смисъла, търсиш нов. Днес с ентусиазъм и страст преподавам и предавам на други хора, това което знам и мога. Защото да говориш експресивно, ясно и точно, е от решаващо значение за всеки. А аз мога да ви науча.
Сухите факти:
1993 – 1998 г. – българска филология с профил педагогика във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
2000 – 2005 г. – репортер, продуцент и водещ на bTV Новините
2005 – 2013 г. – автор и водещ на сутрешния блок на bTV “Тази сутрин”
2013 – 2017 г. – автор и водещ на сутрешния блок на Нова телевизия “Здравей, България”
2000 г. и 2016 г. – обучения по телевизионна журналистика на проф. Сам Суон от университета в Тенеси, САЩ.
2018 г. – асистент – преподавател при проф. Диана Борисова в магистърската програма “Публична реч” в НАТФИЗ
Отличени документални филми - “Човекът без лице” – 2004 г. и “Без думи” – 2009 г.